Авицена
Портрет на Авицена от таджикска банкнота.| Парти като 632 Исляма |
 |
| Обръщайки се към Мека |
|
| Всеки, който отрича закона за непротиворечието трябва да бъде бит и изгорен, докато той признае, че да бъдеш бит не е същото като да не бъдеш бит, а да бъдеш изгорен не е същото като да не бъдеш изгорен. |
| —Авицена, сърдечно болен от софистки идиоти. |
Abū ‘Alī al-Ḥusayn ibn‘ Abd Allāh ibn Sīnā (ок. 980 - 1037), известен вБлизкия Изтоккато Ибн Сина а на Запад от неговияЛатинизираниме Авицена , беше персийски (а не арабски) полимат и изследовател на почти всички неща и имаше мозък с размерите на планета. Той е известен в Близкия изток по начина, по който най-великите от древните гърци са на Запад.
Той беше предимно лекар. Сред 150-те му оцелели трактата по различни теми, поне 40 са по медицина. Той съставиКанонът на медицината, неговата 14-томна медицинска енциклопедия, която остава медицинска власт в продължение на няколкостотин години и се използва като набор от текст в европейските медицински училища до 18 век. Това беше на върха на медицинските познания, каквито бяха по негово време, но сега се използва най-вече като оправдания и обжалване на дълга история от алтернативна медицина практикуващи, което е много по-малко репутация, отколкото той заслужава.
Той е смятан за един от „добродетелните езичници“ от флорентинския писател Данте Алигиери, който се появява в Лимбо през Божествената комедия , заедно с цифри, включителноАристотел, Юлий Цезар, Овидий и Саладин.
Религиозният живот на Авицена накратко
Авицена, както всеки един човек на този свят, е роден атеист . Не е изненадващо, че той прекарва детството си и ранната си зряла възраст, придържайки се и практикувайки религията на своите родители, т.е. Исляма . През тези години той излезе с „Доказателството за истинността“. Скоро обаче той се обърна срещу ранната си система на вярвания и започна да критикува исляма и в по-широк контекст религията. След това той стана атеист, което го превърна в мишена за религиозни ядки. Той не отстъпи и отвърна на удара, докато дойде времето, когато управляващият халиф по негово време беше уведомен, че Авицена вече не вярва в исляма, който е и остава грях, наказуем със смърт в исляма, и че трябва да убие Авицена. За да избегне неизбежната смърт, Авицена трябваше да напише стихотворение, в което да посочи своята религиозност и че „ако аз съм кафир (т.е. човек, който не вярва в бог или богове), тогава няма мюсюлмани, които ходят по земята“. Всъщност обаче той вярваше следното: „Светът е разделен на мъже, които имат остроумие и нямат религия, и хора, които имат религия и никакво остроумие“. Поради голямото му влияние обаче много ислямски текстове и уебсайтове твърдят, че той наистина е бил мюсюлманин и е починал. Не той не го направи.
